Ранните стадии на емоционалното развитие

Ранните стадии на емоционалното развитие са изпълнени с потенциални конфликти и вътрешни разрушителни сили. Връзката с външната реалност все още не е стабилно изградена. Личността не е интегрирана. Примитивната любов носи в себе си деструктивен заряд, а детето все още не е усвоило способността да овладява и толерира вътрешните си импулси.

То може да се научи да се справя с тези предизвикателства – и с много други – само ако обкръжението му е стабилно и лично. В самото начало то се нуждае изцяло от среда, изпълнена с любов и сила – и с толерантност. Без това, детето би могло да бъде прекалено уплашено от собствените си мисли и фантазии, за да направи какъвто и да е напредък в емоционалното си развитие.

„А какво се случва, ако домът „изостави“ детето, преди то да е достигнало до представата за рамка, която усеща като своя вътрешна опора?“

Популярната представа е, че детето, оставено „свободно“, ще започне да се наслаждава на тази свобода. Но това е далеч от истината. Когато то усети, че рамката на живота му е нарушена, не се чувства свободно – напротив, изпитва тревожност. И ако все още храни надежда, започва да търси тази рамка другаде, извън дома.

Детето, което не намира сигурност в собствения си дом, обръща поглед към баби и дядовци, чичовци, лели, приятели на семейството или към училището. То отчаяно търси външна стабилност – защото без нея може да се срине психически.

Ако тази стабилност бъде осигурена навреме, тя ще се вгради в детето така естествено, както костите в неговото тяло. Така, с течение на месеци и години, детето ще премине от зависимост и нужда от грижа – към независимост.

Но често пъти, детето получава от връзките си с другите и от училището онова, което му е липсвало в собствения дом. И макар това да е по-труден път, той също може да доведе до вътрешна опора и емоционално израстване.