Трябва ли да бъдем строги с децата?

Да – ако става дума за забрана на опасното. Но със съчувствие и уважение.

Да бъдеш строг не означава да си суров. Това означава да носиш отговорността да забраняваш действия, които са психически или физически опасни за детето.

Ако родителите не поставят ясни граници, детето започва да се самоцензурира, да се раздвоява, да изразходва енергията си не за развитие, а за вътрешна борба.

„Не, забранявам ти да правиш това.
Може и на мен да ми се иска същото, но си го забранявам. И на теб го забранявам.
Въпреки че моят съпруг (или майка ти/баща ти) не е тук, ти няма да заемеш неговото място, защото аз те обичам като син/дъщеря.“

Това е акт на любов, не на ограничение. Детето може да се разгневи – това е естествено. Но този гняв е здравословен, защото то усеща ясно границите, които му дават сигурност.

Свободата без граници е потискаща

Пълната свобода звучи като мечта, но всъщност е объркваща и тежка за едно дете. Липсата на опора и ясни ориентири води до вътрешна несигурност и тревожност.

Истинската свобода възниква тогава, когато детето ясно знае кое е позволено и кое – не. Така то може да използва енергията си за растеж, игра и учене – вместо да я губи в опити да се самонасочва в хаос.

Строгостта не противоречи на обичта – тя е израз на истинска грижа и уважение към детето като бъдещ възрастен.